Въпреки усмивката

Въпреки усмивката, която се опитвам всеки път да слагам на устните си, има дни, в които обстоятелствата се опитват да я махнат. Е, успех! Дори след всичко случващо се, ще намеря сили отново да я сложа и то по- блестяща и истинска. Ще си мисля за хубавите неща в живота, ще мечтая за слънцето, но ще имам усмивка. Разбрах най- после истината за това, че някой ако търси под вола теле- ще го намери, ако искат да те изкарат некадърен, неспособен и да твърдят, че само грешиш, е който иска ще го направи и ти нищо не можеш да промениш. Това в голяма сила важи за шефовете, които винаги могат да открият вашите грешки, но рядко могат да ви потупат по рамото и да получите похвали за добре свършена работа. Да, но се сещам и за поговорката, че който работи- греши, а който не работи- винаги служи за пример. Означава ли, че ако спрем да работим ще бъдем безгрешни и всичко ще ни е наред? Тогава кой балама ще изпълнява нашите задължения? Не се знае. Няма ясна концепция според мен как да угодиш на шефове, защото колкото и изряден да си, има ли желание да бъдеш набеден за обратното, то неизменно става факт. Е, аз няма да спра да се усмихвам, дори когато ми се намират повече негативни неща в работата, отколкото колко много съм свършила. Усмивката винаги побеждава, най- вече лошите ви чувства, когато ви подценят, обидят, наранят. Усмивката дава сила. Аз направих експеримента да се усмихна широко, когато ми беше най- зле и знаете ли, стана ми хубаво. :):)С усмивки.....S.P