Нека бъде здрава, успешна, щастлива, вълнуваща,пълна с пари, късмет, любов и повече усмивки!!!!
Днес за първи път през новата година видях сняг- пухкав, бял, мек......Нямаше как да не се усмихна на цялото вълшебство на снега. Да, той носи и затруднение, особено по пътищата на България, но аз го обичам.
Връща ми спомените от детските игри, шейните, смеха....Толкова хубаво беше времето, когато бях малка и зимните ваканции прекарвах на селото ми, в компанията на десетки деца. Тичахме по снега, замеряхме се със снежни топки, прибирахме се измръзнали, червени, мокри, но щастливи....Слушахме как родителите ни се карат,но всичко отминаваше още на следващия ден, когато отново яхвахме шейните,намирахме най- високото място и се спускахме с пълна сила, без страх, защото в приключенския дух няма страх.
Никога няма да забравя едно такова препускане, когато с моите братовчеди избрахме хубав и приятен ден за спускане от най- високия баир в селото. Първите спускания преминаха добре, но от двете страни на пътя, по който се спускахме, имаше локви от разтопения вече сняг. И при едно от спусканията, изгубих управлението на шейната и цопнахме директно в локвата....пълна с кал. Дълго време не посмяхме да се приберем, защото знаехме, че ще ни се карат, но ни стана много студено.....С прибирането обаче при вида на черните ни дрехи и лица, на фона на белия сняг, родителите ни изпаднаха в луд смях.....Е, наказанието последва "Никакво излизане една седмица..."И какво възрастните хора да казали "Всяко чудо за три дни" и наказанието беше с такъв срок. Завъртиш се, помогнеш,направиш някоя добрина и ХОП! - пак си навън....Интересното в случая е, че не ни беше страх, нямахме притеснения от автомобили, кражби, отвличания,...Бяхме едни наистина щастливи деца с хубаво детство и за да не ви разказвам всички приключения , ще спра тук. Само ще пожелая повече деца да имат нашето щуро, усмихнато и изпълнено със смях детство....
Честит сняг, приятели!!!!
